Постоянен магнит е изделие направено от магнитнотвърд материал с висока остатъчна магнитна индукция и съхраняващо намагнитеността си в продължение на дълго време. Постоянните магнити се използват като автономни (неизползващи енергия) източници на магнитно поле. Без значение от формата, постоянните магнити имат винаги два магнитни полюса, северен магнитен полюс (N) и южен магнитен полюс (S). Aко магнита се раздели на две части ще се получат два нови магнита и всеки от тях ще има отново два полюса. Пръв до извода, че постоянните магнити взаимодействат посредством създадените от тях магнитни полета, достига английският физик Майкъл Фарадей. Всеки магнит е източник на магнитно поле, което изпълва пространството около него и му придава нови свойства. Предимствата на постоянните магнити са, че нямат нужда от допълнително електрическо захранване, имат компактни размери и висока ефективност, особено при редкоземелни материали и намират приложение в различни области. Като ограничения или недостатъци може да се отбележи е, че при някои материали (ферити) магнитната сила е по-ниска, при високи температури или силни външни полета могат да се размагнитят, обвързани са с материални и производствени ограничения.