Инкременталният енкодер е устройство, което преобразува ъгловото движение или позицията на вал в аналогов или цифров сигнал служещ за определяне на позицията или движението. Инкременталните енкодери са едни от най-често използваните ротационни енкодери. Те могат да се използват в приложения за позициониране и обратна връзка за скоростта на двигателя, включително серво/леки, индустриални или тежки приложения. Инкременталните енкодери осигуряват отлична обратна връзка за скорост и разстояние и поради малкото на брой включени сензори, системата е проста и евтина.
Инкременталните енкодери осигуряват определен брой импулси по време на едно завъртане на енкодера. Изходът може да бъде един ред импулси (канал "A") или два реда импулси (канали "A" и "B"), които са изместени един спрямо друг, за да определят въртенето. Изходът може да бъде един ред импулси (канал "A") или два реда импулси (канали "A" и "B"), които са изместени, за да определят въртенето. При инкременталните оптични енкодери типичният модул се състои от шпиндел, печатна платка и капак. PCB съдържа набор от сензори, които създават само двата основни сигнала за позиция и скорост. При този тип енкодери оптичният сензор открива светлината, докато преминава през маркирания диск. Дискът се движи, докато шпинделът се върти, а информацията се преобразува в електрически импулси от PCB. При инкременталните магнитни енкодери оптичният сензор се заменя с магнитен сензор, а въртящият се диск съдържа серия от магнитни полюси. При необходимост могат да се предоставят допълнителни сигнали като индексният или "Z" канал може да бъде осигурен като сигнал за импулс на оборот за насочване и проверка на броя на импулсите на A и/или B каналите. Този индекс може да бъде стробиран в различни състояния на A или B. Той също може да бъде без стробиране и да има различни ширини. Някои енкодери могат също така да предоставят комутационни (U, V, W) канали. Инкременталните енкодери са проектирани да бъдат гъвкави и адаптивни, за да бъдат използвани за различни приложения.