Индуктивният датчик представлява електронно устройство формиращо дигитален или аналогов изходен сигнал, по безконтактен начин, при приближаващ се метален предмет към активната му повърхност, индуктивно, генерирайки вихрови токове и отварящо или затварящо електрическата верига, като при работа изходния индикатор започва да свети. Безконтактните индуктивни датчици се използват в автоматизацията при висока запрашеност, температура, вибрации, като липсата на механичен контакт осигурява дълготрайност и висока надеждност. Характерни величини детерминиращи един индуктивен датчик са разстояние на включване, това е разстоянието между активната повърхност на датчика и приближаващият метален предмет, при което настъпва скокообразно изменение на изходния сигнал. Хистерезис – разликата между разстоянието на включване и разстоянието на изключване. Бързодействие – представлява времето от достигане на разстоянието на включване до модулацията на изхода. Според вида на захранващото напрежение индуктивните датчици могат да са постояннотокови и променливотокови. Има специални самообучаващи се индуктивни датчици с микропроцесорен контрол, линейни индуктивни сензори, датчици за инклинация (отклонение от дадена равнина) и др.
Индуктивните датчици са подходящи за употреба в различни сфери на промишлеността и автоматиката – контрол на подвижни елементи, следене броя на детайли и продукти, засичане на скорости и обороти, ниворегулиране и др. Използват се за мониторинг на машинни вибрации от разстояние и наблюдение на активни елементи като валове, лагери и втулки.