Транзисторът е основен полупроводников елемент, който се състои от три извода и три последователно съединени зони с различно легиране, което определя прехода на транзистора (PNP или NPN). Основната му задача е усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали и част от всички съвременни електрически устройства.
Най-важната особеност на биполярните транзистори е тази, че при тях има инжекция на токоносители през PN прехода и работния им ток се обуславя едновременно от два вида токоносители, откъдето идва и наименованието им биполярни.
При полевите транзистори липсва инжекция на токоносители през прехода и работния им ток се обуславя или само от електрони или само от дупки, поради това полевите транзистори се наричат още униполярни.
Най-общо, методът на работа на транзистора се базира на неговото свойство да променя напрежение или токов импулс, пропуснат през едната двойка изводи. Изходящото напрежение или ток през друга двойка изводи е по-високо или респективно по-ниско.
Транзисторите се изработват от плочка германий или силиций и нес е използват самостоятелно, а обикновено в комбинация с интегрални схеми. Основната им задача е да изпълняват ролята на електронен ключ отваря /спира/ и затваря /пуска/ елекрическа верига според слаб управляващ сигнал, да комутира слабите вериги в микропроцесорите и интегралните схеми. Също така да усилва даден слаб сигнал, без което му приложение няма да работят повече от съвременните технологии като радио, телевизия, аудио/видео записи, компютри, телефони, интернет.
Транзисторите са с огромно практическо приложение и са активни елементи в почти всички съвременни електронни устройства. Често се използват асемблирани в интегрални схеми и чипове. Транзисторите намират широко приложение и в производството на инверторни заваръчни и захранващи устройства.