Биполярни транзистори

Биполярен транзистор

Транзистор

Транзисторът е основен полупроводников елемент, който се състои от три извода и три последователно съединени зони с различно легиране, което определя прехода на транзистора (PNP или NPN). Основната му задача е усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали и част от всички съвременни електрически устройства.

Биполярен транзистор (два PN преход)

Биполярният транзистор представлява полупроводников кристал с два P-N прехода, които се получават с помощта на трислойна полупроводникова структура на полупроводници с различен вид проводимости. В зависимост от редуването на слоевете се различават два основни вида биполярни транзистори: PNP и NPN. Двата крайни слоя на биполярния транзистор се наричат емитер и колектор, а средния слой – база. Базата има проводимост обратна на проводимостта на емитера и колектора. Като правило трабва да се отбележи, че биполярният транзистор е полупроводников елемент, който се управлява по ток.

Независимо от начина на свързване в схемата биполярният транзистор има за управляваща верига прехода база-емитер, съответно управлявяната верига е колектор-емитер. В зависимост от механизма на движение на токоносителите, биполярните транзистори могат да бъдат дифузни и дрейфови, а според начина, по който са направени, различаваме сплавни, мезатранзистори, конверсионни и др. Биполярните транзистори основно се използват като усилватели в електронните схеми. Два или повече биполярни транзистора могат да бъдат свързани по начин образуващ усилвател с три извода. Това се нарича съставен транзистор. Тази схема се прилага, когато искаме да получим по-голям коефициент на усилване по ток.

Транзисторите според граничната честота се класифицират на маломощни, средномощни и мощни транзистори, а според материала биват от силиций или германий.

Видове биполярен транзистор

 

• маломощни транзистори - до 3 MHz
• средномощни транзистори - 30 до 300 MHz
• мощни транзистори - над 300 MHz